Жив съм. Разбира се, това е само временно... Ама те и ядовете са само временни, така че, все пак има нещо като справедливост. Много от най-скъпите ми хора вече не са чак толкова живи. Мишо, двамата ми дядовци, баба, татко... Това не ми пречи да ги обичам. И съм сигурен, че и на тях не им пречи особено...