Научих тази история от една проповед по телевизията. Но в нея въобще не става дума за религия - въпреки, че формално се разказва за разликата между Ада и Рая. Сама по себе си, тази притча е достатъчно силна и въздействаща - затова и този път просто ще я преразкажа и няма да добавям никакъв коментар:

Тази сутрин закуската ми включваше и три парчета грейпфрут. Един полезен, но и с доста горчив вкус плод.

Тази сутрин научих и една доста горчива новина: нещо, в което бях вложил изключително много душа и сърце (а и време и пари) вече няма да съществува. Поне в този му вид, в който беше досега…

Отначало тази новина само образува истинско торнадо от емоции… които, разбира се, моментално изключиха всички прояви на здрав разум. (А и, честно казано, напоследък доста ми се насъбра…).

Когато още учех в подготвителния клас на английската гимназия, веднъж имахме диктовка, чийто текст ми се стори много странен. И в същото време думите – макар и в немерена реч – звучаха като някаква поетична приказка. И ме привличаха с една необяснима красота и хармония…

Тогава името на автора не ми говореше нищо – Ричард Бах (Richard Bach).

Един от най-странните парадокси на света е, че парите отиват не при тези, които ден и нощ мислят за тях, а при хората, за които парите не са цел, а само средство. (До голяма степен същото важи и за красивите жени, но това си е отделна тема).

Ако вярвате сляпо в поговорката „Пари при пари отиват!“, значи не сте разбрали скритото й значение.

От няколко дни търся подходящите думи, с които да ви пожелая честита нова година и да ви пожелая всичките тези мъдри и хубави неща за 2010, които обикновено хората си пожелават в края на всяка отиваща си година.Но думите сами ме намериха. И не са точно мои, а на Робин Шарма -- човекът с пленителната усмивка, който покори света със своите прости истини и ни накара да мечтаем да бъдем като монахът, който продаде своето ферари.